Увереност

Увереност в Божията любов, мир и радост в Святия Дух, поток от благодат и сила за устояване във вярата до край, са белезите на онези, които са получили освещение. Ако счетем, че освещението е семето, тогава всички гореизброени са цветята произлезли от това семе.

Какво е увереност?

     Увереността не е от някакъв глас, който може по свръхестествен начин да чуваме. Тя е по скоро свидетелството на Духа в нашите сърца. "Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада." /Рим.8:16/  Това състояние не е еднакво, нито е винаги постоянно с всеки който е осветен. Въпреки че увереността издига сърцата за да не потъват в разочарование, отчаяние и съмнения, не всеки вярващ има същата твърда увереност. Онзи, който е вкусил благостта на Бог и е освободен от робството на греха, не би заменил това с най- големите богатства и слава на земята и все пак неговата увереност може да не е съвършена. В други може да се види липсата на живот и плодотворност както в едно полуизсъхнало дърво, но дълбоко в корените, да съществува живот. Много вярващи хора са слаби в своята увереност и не могат ясно да изразят вярата си с непоколебим дух. (Липса на "облекло на хваление вместо унил дух." /Исая 61:3/) Както едно писмо, което не може да се затвори и залепи докато не се завърши писането, така е и с нас, в които процеса на освещението е започнал. Възможно е при добра и твърда увереност да се появят съмнения, но те са временни и душата се чувства дълбоко закотвена и сигурна, както е закотвеният кораб. В живота на цар Давид е имало периоди на съмнения: "къде са предишните Твои милости, Господи, които с клетва си обещал на Давида във верността Си?" /Пс.89:49/, а също и периоди на увереност - "твоето милосърдие е пред очите ми." /Пс. 26:3/ Само в небето ще виждаме Бог съвършено и Неговата любов ясно като слънцето в безоблачно небе.

Увереност

Разликата между увереност и самонадеяност.

1. Увереността идва, когато греха е победен и освещението се проявява в живота, тъй както и земята трябва да е изорана и семето засято, преди да има реколта.

     Самонадеяността е фалшива увереност, която няма за основа действието на Духа и победата над греха, а вместо това има неосновани очаквания за обещания без да изпълнява условията, които са необходими.

2. Увереността е съпроводена от "сърце съкрушено и дух смирен."  /Пс.51:17/ Човек стои настрана от "забраненото дърво."

     Не беше така с Валаам, но той имаше самонадеяност, когато казваше: "Всичко що ми каже Господ, това ще сторя." /Числа 23:26/

3. Увереността е основана на Божието Слово: "Правдата ще издейства мир; и сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века." /Исая 32:17/ Тя е резултат от вяра и изпълнение на Словото.

     Самонадеяността е като завещание без подпис и без печат. В нея липсват свидетелството на Словото и действието на Духа.

4. В увереността има смирение и признателност за Божията благодат. Колкото повече човек получава тази благодат, толкова по-задължен и благодарен се чувства към Бог. Ап. Павел пише на ефисяните: "На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат." /Еф.3:8/

     Белегът на самонадеяността е гордост. Самонадеяният човек счита себе си за по-добър от другите и казва или мисли: "Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник." /Лука 18:11/ Перушинките лесно се вдигат нагоре, а златото е тежко.

Защо трябва да желаем увереност?

1. Увереността ни прави да растем във вярата. Тя е като манна в златната стомна, която задоволява и произвежда благодарност и хваление.

2. Тези които са опитали сладостта на уверението знаят, а този, който не е опитал лично, не може да знае какво е това.

3. Произвежда радост и активизира за по-ревностно служение. " Да се радвате в Господа е вашата сила..." /Неемия 8:10/

4. Помага срещу изкушенията на лукавия. Сатана мъчно може да ни склони да съгрешим. Увереността също разпръсква съмненията, с които лукавия се старае да ни заблуди.

5. Има задоволство, така че можем да сме доволни и в имане и нямане. "Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност." /Фил.4:12/

6. Увереността ни помага в търпението и ни прави да устояваме и получаваме обещанията.

7. Успокоява нашата съвест и дава вътрешен мир.

8. Дава уверението, че принадлежим на Бог и изпъжда страха.

     Увереността идва в човек, в който Святия Дух е работил и сега вече обитава. "Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповава." /Ис.26:3/ "Който вярва в Него не ще прибърза да бяга."  /Ис.28:16/ Вярата обаче предхожда увереността: "блажени ония, които без да видят, са повярвали." /Йоан20:29/ Яков имаше две жени: 1 Лия - вярата, 2 Рахил - увереността. Рахил беше красива, но Лия по-плодоносна. Когато Бог "не се вижда", Неговия завет продължава да се вижда. Понякога може да се чувстваме оставени, но в никакъв случай не сме разведени! " Оставих те за малко време, но с голяма милост ще те прибера." /Ис.54:7/ Това не се отнася само за Израил, а за всички Негови слуги: "Това е наследството на слугите Господни и правдата им е от Мене, казва Господ." /Ис.54:17/

     Когато сме постоянни тогава имаме по-голяма увереност. Когато осъзнаваме, че Божиите благости към нас не са за наши заслуги, но това е Неговата любов проявена чрез благодатта, тогава имаме по-голяма увереност. Когато виждаме, че Бог ни дисциплинира и знаем, че Той го прави защото сме Негови,  тогава имаме по-голяма увереност. Когато участваме в Господната вечеря ние постоянно се уверяваме в Неговата жертва и завета, чрез който сме съединени с Христос.